|
|
|
Mila Svilenova
Варна, България
Години: 44
ID 17429 |
 offline |
| 13:04 15.08.06 |
| | |
Здравей..аз съм!.. ......за цветята и пчеличките |
We'll try to stay blind
и колко дълго точно продължава, колко трае, колко е синьо и колко е безвремие да си сляп за всичко, което става около теб. или когато си най-сляп, всъщност виждаш най-добре? И кой е оня верен тон, който дочуваш, за да разбереш, че си прав, кое е усещането дето ти дава смисъл за съществуване, усещане че не си само парче месо? Защо когато сме най-щастливи се опитваме да търсим нещастието, за да се почустваме живи.Имало едно време една малка пчеличка, която събирала прашец, кацала на различни цветя, на маргаритки, на жълтурчета, на теменужки- тях обичала най-много заради аромата...събирала, раздавала, и нищо не запазвала за себе си. Някой друг събирал тоя мед, слагал го в бурканчета, и когато бил тъжен си топвал ножа вътре. Малката пчеличка била щастлива от това, което прави. Някои намират пчелите за зли, казват че могат да те ожилят, но всъщност те жилят само когато някой се опитва да си вземе сам от меда. Една малка пчела не би те ожилила, ако тя поиска да ти даде от меда, би кацнала на носа ти, би те погледнала право в изумените очи и би ти показала точно къде събират бурканчетата с мед. Би се изкъпала в някоя твоя сълза, би се огледала в ококорените ти очи, би се почувствала красива и значима, защото ти дава нещо, което е събрала сама. Когато някой сам ти дава нещо, той получава и усещането за смисъла, за съществуването, за това че чакането и труда не са били напразни. Тогава тя не само би се огледала в очите ти, би могла даже да се влюби в това, което вижда....би могла да гледа изненадата в тях...да гледа страха ... с едно топване на ножа в меда да го изпари. Защото страха носи гняв, а гнева болка, а болката синини, а синините раждат камъните, а камъните нови синини и така става синьото безвремие- то е сбор от синини нанесени с времето. затова е синьо и затова е безвремение. защото за чувствата винаги времето е абстрактно понятие, то е винаги НЕпоДхоДяЩО. и така малката пчела се оглеждала в различни очи, и събирала прашец от различни цветя. Докато един ден пчелата не намерила едно много странно цвете, досега не била виждала такова. То никога не гледало към слънцето, тичинките му били в различни цветове, то се мръщело към земята, не общувало с другите цветя често, но било щастливо. Кацнала пчелата на него и се запознали. Ах какво красиво приятелство се родило, намръщеното цвете и пчелата станали приятели. Никой не очаквал нищо, то й давало да събира прашец от него, а тя всеки ден му разказвала какво е видяла по света докато е събирарала от други...разказвала му колко е синьо небето в другия край на земята, колко красиви цветя има в тамбукту, и всеки ден оставяла по част от себе си при него. То пък и давало всеки път да събира повече и повече, почувствало се щастливо, че е част от големия цикъл наречен ЖИВОТ. Ах каква красива любов се родила. Но един ден цветето чакало дълго пчелата, тя не идвала, то се чудело какво става. Дали е попаднала в задръстване, дали не й се е случило нещо. Изведнъж една мисъл се родила "ами тя сега събира от някое друго цвете и може би са си допаднали повече". Тази мисъл го измъчвала цял ден и когато пчелата дошла задъхана цветето се скарало с нея, не й дало да събира прашец от нея. Тя само кръжала около него, но нищо. Накрая споделило :
- Ами мисля че ти ходиш и при други цветя, и взимаш и от тях, но аз не искам вече да е така.
С любовта се раждат и отговорности - помислила си пчелата, очаквания, страхове и какво ли още не... чудела се как да му обясни, че тя го обича именно защото може да лети свободно, а той я обича именно защото не може да я има точно тогава, когато поиска. Но съмнението вече било там, може би тя има по- любимо цвете, може би други цветя я мислят за своя пчела, може би наистина не е неговата пчела... То я прогонило. Един ден вятъра донесъл слух..или може би истина. Тогава пчелата се бавила не защото била при други цветя, а защото търсила подарък за цветето. Само че като цвете то не можело да я потърси, не можело да се отскубне от земята...а тя не смеела да идва вече, заобикаляла през затънтени места.
Един ден цветото успяло да се откъсне и вятъра го понесло към нея. Когато стигнало те се разбрали, само че цветята не могат да живеят без корени дълго време, а пчелите не могат да живеят с корени. Тогава пчелата и цветето разбрали, че всички които се обичат се обичат заради това което са. Това останала една от най-хубавите истории сред пчелите, една от най-романтичните, и една от най-тъжните. Защото не трябва да търсим нещастието в щастието, трябва просто да му се наслаждаваме.
|
 Търси | Последни промени: 25.08.06 |
|
| Tърся: | Мъж |
| Който: | Без значение |
| За: |
Без значение |
| Очаквам: |
Без значение |
| Профил | Последни промени: 25.08.06 |
|
| Зодия: | Без значение |
| Очи: | Без значение |
| Коса: | Без значение |
| Телосложение: | Без значение |
| Ръст: | 172 см. |
| Занимание/професия: | Без значение |
| Биография: | Без значение |
| Хоби и интереси: | Без значение |
| Доходи: | Без значение |
| Образование: | Без значение |
| Семейно положение: | Без значение |
| Деца: | Без значение |
| Цигари: | Без значение |
| Алкохол: | Без значение |
| Спорт: | Без значение |
| Забавлявате се: | Без значение |
|
|
Прати бележка